Начало Биография Галерия Интервюта Музика Връзки За сваляне Форум За нас
 

 

Виктория:
Нищо, освен Деян!

- Вики, разочарована ли си, че не спечели?
Вики: Не, радвам се, че така се получи. Смятам, че най-добрият спечели.

- Другите в Академията се дразнеха от това, че се опитваш да ги поучаваш. ти как видя нещата?
Вики: Може и така да е било, но хората са казали “Не питай старило, а питай патило”. Определено се чувствах с повече опит от почти всички. Особено от по-малките. Просто съм преживяла повече неща и затова така се е получило. Не съм го правила нарочно.

- С какво си се занимавала преди да влезеш в Академията?
Вики: От дълги години се занимавам с пеене. Винаги съм чакала този шанс, който сега ми беше даден. Уча висше образование, две специалности – публична администрация и български танци. Била съм в чужбина като певица с групата, с която работя, или поне работех. Казва се “Виктория Бенд”. Бяхме 7 месеца в Корея. Страхотно изживяване, което ми помогна да порасна още малко.

- Разкажи малко повече за семейството си.
Вики: Майка ми е хореограф по народни танци. Цял живот танцувам при нея. Баща ми се занимава със собствен бизнес, икономист е по професия. Имам брат на 17 години, колкото Маринчо, който снощи разбрах, че успешно е завършил училище и утре заминава на море.

 

- Какво научи за тези три месеца?
Вики: Научих се на нещо много важно – никога да не съдя хората за нещо без да знам какво им е било на тях, защото преди съм съдила и видях как мен ме съдят сега.

 

- Кой ти беше най-трудният момент?
Вики: О, аз имах много такива. Аз съм много интересна личност, често изпадам в депресии. Навън в нормалния живот те преминават по-лесно, защото винаги нещо те завърта, но вътре имаше дни, когато нищо не ми помагаше да се оправя. Нищо, освен Деян!

- Съжаляваш ли за нещо и би ли постъпила по друг начин, ако имаше възможност?
Вики: Да. Бих се старала да бъда много по-весела и да приемам нещата по-ведро.

- Хората много се вълнуваха от отношенията ти с Деян и със Симон. Ти какво имаш да кажеш по този въпрос?
Вики: Каквото е било писано да се случи се е случило. Щастлива съм много от това. Загубих нещо красиво, но получих друго – по-красиво. Дължа извинение на много хора, но такъв е животът. Случват се такива неща.

в. „Телеграф“, 2005 г.

 

Посетители които разглеждат тази страница: 1

 

 

 

БГ Топ