Начало Биография Галерия Интервюта Музика Връзки За сваляне Форум За нас
 

 

 

Виктория:
Само господ знае какво ще се случи

Стар Академи приключи. Поне като телевизионно риалити-шоу. Но като житейска ситуация продължава, защото тъкмо сега талантливите момчета и момичета ще трябва да се справят с по-сложни изпити - капаните на известността, на надеждите за успех, на обещанията, някои от които неизпълнени и неосъществени.

Интервюто с Виктория започва след кратка фотосесия. Попаднала под светлината на прожекторите, тя коренно се променя, очите й, кожата, косата направо засияват. С женската си интуиция усещам, че фотографът просто не може да се насити да я снима. „Професионалните модели ряпа да ядат“ коментираме тихичко и знаем, че от многото снимки трудно ще изберем само две-три. Малко по-късно Виктория вижда на масата поредното списание с клюки за живота на талантите в Академията и след нея. И първият ми въпрос към нея естествено е:

Дразнят ли те нещата, които се изписаха за вас в пресата?
- Не бих казала, че ме дразнят, по-скоро ме карат да се смея. В някои вестници между това, което е написано, и истината има много голямо разминаване. Това не ми създава проблеми с близките - те знаят каква е истината. Но понякога ми става неприятно, защото хората, които не ме познават, ще останат с друго мнение за мен.

 

Притеснява ли те сега известността, вниманието на журналистите и хората по улицата?
- Не. Понякога нарушава личното ми спокойствие и пространство. Приятно ми е - има много дечица, които постоянно ме спират по улицата, радват ми се, и много възрастни също. А това е много хубаво. Иначе съм си абсолютно същия човек, както преди.

А любовта, която ти се случи в Академията - как я приеха?
- Коментираха я много хора - приятели, неприятели, познати, непознати. Все още много се коментира. Но най-близките ми хора ме подкрепят и ми казаха: „Щом така е станало, значи е трябвало да стане“. И засега нещата там се развиват добре. Сега имаме съвместен проект, който ще се появи на пазара през септември. Музиката и текстът са на Деян. После ще има клип.

 

Случвало ли се е, като дойдат гости и родителите ти да те извикат: „Вики, я покажи колко хубаво пееш!“?
- Не, караха ме повече да танцувам народни танци. На пет годинки, като се научих да играя ръченица, и „Хайде сега, покажи ръченица как се играе!“. По-скоро съм танцувала, отколкото да пея. Много съм била малка и не си спомням дали това ме е притеснявало.

Разкажи ми малко за твоята група „Виктория бенд“ и защо тя носи твоето име.

- Това с името те го измислиха. Аз работех като бек-вокалистка в „Хит минус едно“. И там се запознах с китариста на групата - Иво, който ми предложи да работим заедно. В началото не бях много позитивно настроена, защото не ги познавах. Освен това никога досега не бях свирила с група и не знаех дали ще ме харесат. Аз винаги си имам такива притеснения дали ще се представя добре. Но нещата потръгнаха. Пътували сме много в чужбина. Един доста дълъг период сме работили в Южна Корея, в Австрия и тук в софийски клубове.

Как приемат в Корея една група от България?
- Страхотно! Там харесват белите хора и ги смятат за „много велики“. А особено русите - сред тях няма естествено руси. И много се кефят на българските банди, има много заведения с жива музика. Пеем английски песни, а също и корейски - то си е в наш плюс - там изключително се слуша корейска музика. Пазарът е сериозен.

 

Сега, когато си звезда, имаш ли повече приятелки?
- Бих казала, че нямам повече приятелки. (Ясно набляга на думата „нямам“.) Тези, които ми бяха приятели, и сега са такива, с останалите съм си нормална. Всъщност, аз обичам да поддържам приятелски отношения с хората.

в. "Стандарт",
приложение "За хората",
27 август, 2005

 

Посетители които разглеждат тази страница: 1

 

 
БГ Топ