Начало Биография Галерия Интервюта Музика Връзки За сваляне Форум За нас
 

 


ТРУД И ТВОРЧЕСТВО

Дидо вече на един дъх си декламира историята: “Значи, приказката започна на 2 декември. Поводът беше обявяването им за вокал на групата Д2. Събрахме се, видяхме се, напихме се, снимаха ни. Сега правим национално турне, чиято цел е да представим новия си албум “6”, в който има 9 песни и една лайф версия от концерта на БГРадио. Четири парчета са на английски, пет – на български език. Записахме ги в най-яките студия в Лос Анджелис. Бяхме на много интересни места, видяхме на живо групи като Radiohead INXS. Бяхме отседнали в къща на три етажа точно над надписа “Hoolywood”. Но най-много се изкефих на енергията на това място. От там са тръгнали групи като The Doors, Red Hot Chilli Pepers. Направи ми впечатление, че колкото по-велик е един музикант, толкова по-земен и по-готин е.

Басистът на System Of A Down ни покани на купон в къщата си. Техните купони обаче са малко по-постни – не се докарват до такива състояния, до които се докарваме ние. Не че не правят всички неща, които правим тук, но някак си са с друг темперамент. Малко по-спокойни са” Така, че Деян е категоричен: “Това може да е място за почивка или за работа, но не мога повече от два месеца да стоя там. Животът е един цикъл и постоянно имаш усещането за дежаву. Все едно започваш да полудяваш. Всеки ден е еднакъв. Даже на небето никога няма едно облаче. Слънцето започва да пече от 9 сутринта и така е до 9 вечерта. Имаш чувството, че си в някакъв застинал пейзаж, че има нещо нередно в картинката. Не очаквах да е така. Очаквах, че Холивуд ще е доста по-динамично място, а то се оказа вкарано в някакви рамки. Въобще не е толкова разкрепостено и лудо, колкото си представях.”.

В Холивуд всеки ден е еднакъв. Даже на небето никога няма едно облаче. Имаш чувството, че си в някакъв застинал пейзаж, че има нещо нередно в картинката. Очаквах, че ще е доста по-динамично място, а то се оказа вкарано в някакви рамки. Въобще не е тол­кова разкрепостено и лудо, колкото си представях.

 

Вики също разказва интересни задгранични спомени. Преди време тя работила 7 месеца в Корея. С бившата й група "Виктория Бенд" са свирили по големи бирарии и клубове. "В началото беше фрапиращо - все едно попадаш на друга планета. Мисленето на корейците е съвсем различно. Но са много мили и смешни човечета. Например момичетата на моята възраст, все едно са 15-16 годишни девойки. Аз другарувах с хора на 28-29 години. Оказа се също, че те задължително се обръщат с "како" и "батко" към тези, които са по-големи от тях. В началото се случваше да нарека някой по име, и той да започне да ми се сърди, без да знам защо. Те слушат доста по-стара музика. По-голямата част от европейската музика, която ние познаваме, изобщо не е стигнала там. При тях големият хит е "Хотел Калифорния", слушат също АББА - такива неща. И корейска музика."

Питам я кога ние тук пак ще я чуем да пее, но отговорът не ми хареса. След като миналата година записа с групата си песента "Сън или магия", после заедно с Гепи, бившият вокалист на Стейн, направиха алтернативното парче "Rootsick, a само преди няколко месеца с Дони, Нети, Любо от "Те", Графа и Марияна Попова (дано да не съм пропуснала някой) се пробваха за летен хит, наречен "Помощ, обичам те!", аз все чаках Вики най-после да пусне якия си глас на воля. Толкова ме спечели, пеейки песни на Тина Търнър, Анук и Анастейша, че нямах търпение да я слушам и с готини парчета ... не кавъри". Но - неприятна изненада: "Нямам желание да се занимавам с пеене у нас в момента. Нищо не ми се прави. Много са причините, не ми се изреждат. Изключително е трудно да се направи някаква добра музика. Няма финансова подкрепа, продуцентите те прецакват постоянно."

Дидо обаче е в съвсем друг филм. Много е надъхан: "По време на турнето, ми прави впечатление нещо много хубаво, което забелязах и в Щатите. Рокендролът се връща на мода. На хората сигурно им е писнало от псуване на разни черни пичове. Явно им е писнало и от разни поп простотии. Старият хубав рокендрол се завръща. И хората се кефят на по-твърди и по-диви неща. Особено младите хора, което е супер важно, имайки предвид другия най-популярен стил в България. Вярвам, че рокендролът е жив, и се надявам попфолкът скоро да умре. Е, винаги ще има ниша за такива изпълнители, но трябва да е по-малък процент. Има много друга музика и интересни групи, които трябва да излязат на светло."

За успеха конкретно на D2 Дидо обяснява: "Има много музиканти, които не знаят какво искат да правят. Хората от Д2 са в музикалния бизнес от 20 години. Те са с много богата музикална култура и огромно желание да правят музика. Това много ме амбицира да гоня тяхното ниво. И те много ми помагат. Радвам се, че попаднах сред тях, защото това е единственото нещо, с което искам да се занимавам. И ако има възможност така да си изкарвам прехраната, което в случая се оказва, че е възможно, няма по-хубаво нещо от това. Естествено, в България стандартите за изкарване на пари от музика са различни. В Холивуд това означава триетажна къща и десет Бентлита. Тук не е точно така, но в крайна сметка човек трябва да прави това, което обича." Бандата има планове и за пробив зад граница. Лени Кордола, продуцентът, с когото работят, е пускал албума на D2 на хора от музикални компании и на мениджъри на големи групи. Отзивите са положителни, така че вероятно ще лансират парчета от следващ албум в САЩ. Но има време. А през януари ще ходят в Холандия на фестивал. Това е заради победата в песенния конкурс на БНР. Очакват да представят албума си, и да обменят ценен опит. По-близките планове са да направят клип към песента "6" до края на годината. Дотогава ще пуснат албума вече и свободно да се продава в магазините (нали досега се разпространяваше само с промоцията на Соса Cola). A най-близките планове са да си завършат турнето с финалния концерт в Зала I на НДК.

Питам го дали някое от парчетата е посветено на Вики. "Песента "6" е не точно посветена на Вики, но се роди от чувства към нея. Писах я в Щатите, когато бях сам и много ми липсваше. Болката е полезно нещо за музиката. Другото ми любимо парче от албума е "Soul Divine", което също е много емоционално за мен. На лентата няма трикове, а просто - емоция." Обектът на тази емоция - неговата любима Вики, в момента се занимава с по "реални", както се изразява, неща. През седмицата води в БГ Радио предаването "Любими песни за любими хора", а през уикендите е преподавател по народни танци. Остава й и една година, докато завърши специалността "Публична администрация".

 

КАТО СЕ ХАРЕСВАТ

МЛАДИТЕ...

По личните въпроси Деян взема думата: "За мен нещата сега са много по-дълбоки, отколкото в началото. Тогава беше едно обикновено привличане. Бяхме много хора. А когато сте само двама човека, съобразяването вече става много по-голямо, задълженията се разпределят между двамата. Правят се много компромиси от двете страни. Докато и докъдето хората са готови да правят тези компромиси, дотам се развива връзката."

Както стана ясно, Деян и Виктория напоследък са много заети. Тя цяло лято водеше предаването си от Вар­на, а той прави записи в LA. В момента предаването й започва, когато той се прибира. Абе - трудно се засичат. Но си вярват. "Силни сме, засега" - обяснява Дидо. "Трудностите минават покрай нас" - допълва Вики. Иначе, когато са заедно, ходят на кино, готвят. Даже Деян готви повече. Той правел много добри гювечета, а Вики - най-вкусната леща, която Дидо е ял през живота си. Тя чисти, а той оправя леглото, чисти печката (готварската), от време на време мие чинии и хвърля боклука. Тя пък много обича да пазарува неща за домакинството и смята да се усъвършенства още в готвенето.

Сладури. Чудя се все пак нямат ли някакви дразнещи навици. Дидо казва, че ще бъде адвокат на семейството, и че отказва да отговаря на този въпрос. После, когато се заговаряме за това какво последно е подарил на Вики, той 5 минути спори с нея, дали към въпросния подарък - колие със звездичка - е имало обеци, или не. Накрая тя се оказва права - нямало е. Май типично по мъжки, той е малко над тези неща. От Америка например, не си е донесъл нищо за спомен. Освен албума "6", разбира се. Поне така казва.

Иначе, всеки от тях си има и свои забавления. Вики, макар и рядко, ходи в Ялта, в Червило. Деян не го кефи много там. На него пък му се случва да ходи за по 2-3 дни на някои отдалечени места, за да си "освобождава съзнанието". Последния път с Митко от D2 ходили някъде в планината с домашна ракия и с китарите. Вече му харесва да отделя повече време на такива неща, отколкото на многото усилени тренировки. Не че сега не тренира във фитнеса, но повече се е "потопил в музиката". В момента чете поезия на Уилям Блейк в оригинал. Избрал го е, защото бил любимият поет на Джим Морисън и именно от неговата мисъл за "вратите на възприятието" е дошла и идеята за името на групата Doors. Труден му е за четене, малко в староанглийски стил, но Деян е упорит и продължава. Иначе чете и книги на ужасите. Приготвил си е и биографията на Боно. Вики обаче няма време за четене, а музика основно слуша в колата. Вкъщи Дидо й пуска Coldplay, Audioslaveр Travis, малко й досажда с Queens Of the Stone Age. А тя е на настроения - понякога се разтоварва с хаус, друг път - със Skunk Anansie.

Споделя, че за всичко е много на настроения. Понякога й е приятно да я спират по улицата, да й искат автографи, друг път й се ще да си остане сама. Понякога всичко може да я раздразни: "И две думи могат да ме изкарат от равновесие, за съжаление. Но пък хубавото е, че за големите проблеми запазвам спокойствие." Деян се включва: "Мен пък нищо не може да ме изкара от равновесие. Понякога избеснявам, но после бързо ми минава. Дразни ме простотията и наглостта. Това отношение, че всички са балъци, само ти си майсторчето. На българина му липсва да може да отстъпи. От някаква пуста, неоснована гордост." Какво предстои, ли? "Бебе!" - отсича Деян. На майтап, но кой знае... Чака ги и "работа", според Вики, и "забавление", според Дидо. А по-далечният план е къща в Шотландия, според Дидо, и къща на Ибиса, според Вики. „ По въпроса за топлото и студеното няма да се разберем." шегува се мъжът в семейството. Изобщо, тази сутрин той е по-шегаджийски настроен. Вики е по-кратка в думите и по-пестелива в емоциите. Допълват се. Остава да направят някое парче заедно. Макар че Вики "отказва" пеенето, все не мога да й повярвам напълно. И продължавам с палците.

сп. „ROUGE”, ноември/2006 г.

 

Посетители които разглеждат тази страница: 1

 

 
БГ Топ